Утре християнската църква чества деня на Св. Игнатий Богоносец - един от най-добрите ученици на Йоан Богослов, ръкоположен за архиепископ на гр. Антиохия. В далечната 101 година бил затворен, откаран в Рим, където го хвърлили на дивите зверове.
В българската народна традиция този ден се нарича "Игнажден", "Игнатовдьен"(из Родопския край) или "Полаз". От този ден народът ни започвал броенето на новата, младата година - това е причината да я честитя в заглавието. За този ден Димитър Маринов ("бащата" на българската етнография) разказва, че в някои региони на страната на този ден му казвали Идинак, което значело начало на годината, годиняк. Стана ми особено приятно, когато по време на теренно проучване в с. Вресово, Бургаско през март една възрастна жена си послужи точно с това наименование за деня, защото така са му казвали нейните майка и баба. За съжаление голяма част от тази памет е загубена, хората не си спомнят какво се е правело на различни празници или какво е значението на всеки един елемент от празника. Самата аз съжалявам за пропилените години от моето детство, когато съм наблюдавала действията на моите баби, но не съм задала всички въпроси, които днес ме вълнуват. Но явно ще се наложи да се извърви и този път на познанието, на узряването, не самостоятелно, а с помощта на разказите на хората, които интервюирам и на записаното преди нас. Бягам вече от лирическото отклонение и се връщам на темата на поста.
И ако говорим за нова, млада година, няма как тя да мине без благопожелания. Та от това кой човек, какъв е той, ще прекрачи за първи път прага на дома, зависи и благополучието на дома. И ако този човек бил добронамерен и имотен, годината цяла да бъде добра за стопаните. Та ако този "полязник" е добър и е донесъл здраве и берекет, той е благословен и посрещан с радост от фамилията, която е посетил, та на следващата година го канели да посети дома на Игнажден. Не ми се мисли за тези, които "орисвали" посетения дом с несполука и нещастие - горките хорица трябвало да слушат ругатни и хули през цялата година. Та поради тази причина не се осмелявам на този ден да отивам на гости на когото и да било, знам ли какъв късмет мога да отнеса на някого от близките и познатите си....
Ако пък вие си имате "щастлив полязник", време е тази вечер да идете с бъклица вино да "го калесате" (да го поканите) да дойде утре рано в къщата ви. Ако нямате, остава да очаквате с трепет...дано първият посетител не е някой инкасатор......
На утрешния ден нашите баби (които тогава са били млади) ставали още преди зори (това всъщност си е бил обичайният им час на ставане), палели огнището и започвали приготовленията за празничната трапеза. Слагали да се вари гостбата и замесвали тестото за хлебчетата. Още по тъмно идвал първият гост- "полязникът", който поздравявал весело, отивал на дръвника, вземал пръчка от дъбово дърво и влизал в къщата. Премененият гост честитял новата година, свалял шапката си, прекръствал се и с пръчката от дъба бъркал в огнището и благославял. Естествено благословията му е наситена с пожелания за здраве, дечица, пиленца, мед, масло и бяла пшеница - това им е било нужно на прадедите ни. Днес ние искаме още и още, но когато имаме проблем със здравето оценяваме стойността на това пожелание и тази благословия. А всъщност ако сме здрави, всичко може да се постигне...
А във фамилията пазели тази пръчка чак до Йордановден. След посещението на свещеник, който поръсвал къщата с "кръстената вода", една от жените в дома вземала тази пръчка, влачела я от огнището до вратата след него (ама тайничко от него, че се карал), а после я отнасяла при кокошките, та да ги пази от всякакви болести.
След разравянето на огнището "полязникът" сядал до него, а стопаните му давали решето с пшеница, а около него посипвали орехи, боб и леща. Сядал, та да носят кокошките, ама и да дойдат по-скоро годежари за момите във фамилията. По някое време ставал, тръгвал из къщата, сеел с решетото пшеница и благославял, а домашните отвръщали "Амин, дай Боже!".
И след толкова благопожелания и благословии естествено сядали на трапезата, на която се гощавали ( то естествено как да има празник без гощавка...). Храната още е постна, хлябът естествено присъства и на този ден....
На тоя ден в някои дворове влизало най-напред някое животно, което също било посрещано с радост..
В някои селища като започне да втасва тестото, жените грабвали дарака и четката за гръстите (демек конопа), с тях отземали от тестото, правели специално колаче, което не изпичали, а оставяли да си изсъхне от вятъра. Та това колаче се пазело за лек срещу знайни и незнайни болежки. От това тесто правели и кръстен знак по гредите на сградата, та да бяга далеч всяко зло от дома. А от останалото тесто правели колаци за всеки човек от дома.
Ида не забравяте, на утрешния ден не бива да се изнася нищо от дома, та да не напуска плодородието този дом. И не искайте и не давайте нищо на заем.....
На този ден момите гадаят кога ще се омъжат и кой ще е бъдещият жених. А тъй като на този ден са започнали родилните болки на Богородица, чак до коледната нощ младите булки и бременните невести не бивало да подхващат никаква работа, та да забременяват и раждат лесно....
Та утре потеглям бързо на работа, не давам нищо на заем, но вечерта ни очаква специална трапеза.....
А сега отивам да замеся някое колаче, което ще пусна по-късно (гаранция за ужасна снимка - това се превръща в навик), както и текста за един магически ритуал, свързан с хляба...........
До скоро!
В българската народна традиция този ден се нарича "Игнажден", "Игнатовдьен"(из Родопския край) или "Полаз". От този ден народът ни започвал броенето на новата, младата година - това е причината да я честитя в заглавието. За този ден Димитър Маринов ("бащата" на българската етнография) разказва, че в някои региони на страната на този ден му казвали Идинак, което значело начало на годината, годиняк. Стана ми особено приятно, когато по време на теренно проучване в с. Вресово, Бургаско през март една възрастна жена си послужи точно с това наименование за деня, защото така са му казвали нейните майка и баба. За съжаление голяма част от тази памет е загубена, хората не си спомнят какво се е правело на различни празници или какво е значението на всеки един елемент от празника. Самата аз съжалявам за пропилените години от моето детство, когато съм наблюдавала действията на моите баби, но не съм задала всички въпроси, които днес ме вълнуват. Но явно ще се наложи да се извърви и този път на познанието, на узряването, не самостоятелно, а с помощта на разказите на хората, които интервюирам и на записаното преди нас. Бягам вече от лирическото отклонение и се връщам на темата на поста.
И ако говорим за нова, млада година, няма как тя да мине без благопожелания. Та от това кой човек, какъв е той, ще прекрачи за първи път прага на дома, зависи и благополучието на дома. И ако този човек бил добронамерен и имотен, годината цяла да бъде добра за стопаните. Та ако този "полязник" е добър и е донесъл здраве и берекет, той е благословен и посрещан с радост от фамилията, която е посетил, та на следващата година го канели да посети дома на Игнажден. Не ми се мисли за тези, които "орисвали" посетения дом с несполука и нещастие - горките хорица трябвало да слушат ругатни и хули през цялата година. Та поради тази причина не се осмелявам на този ден да отивам на гости на когото и да било, знам ли какъв късмет мога да отнеса на някого от близките и познатите си....
Ако пък вие си имате "щастлив полязник", време е тази вечер да идете с бъклица вино да "го калесате" (да го поканите) да дойде утре рано в къщата ви. Ако нямате, остава да очаквате с трепет...дано първият посетител не е някой инкасатор......
На утрешния ден нашите баби (които тогава са били млади) ставали още преди зори (това всъщност си е бил обичайният им час на ставане), палели огнището и започвали приготовленията за празничната трапеза. Слагали да се вари гостбата и замесвали тестото за хлебчетата. Още по тъмно идвал първият гост- "полязникът", който поздравявал весело, отивал на дръвника, вземал пръчка от дъбово дърво и влизал в къщата. Премененият гост честитял новата година, свалял шапката си, прекръствал се и с пръчката от дъба бъркал в огнището и благославял. Естествено благословията му е наситена с пожелания за здраве, дечица, пиленца, мед, масло и бяла пшеница - това им е било нужно на прадедите ни. Днес ние искаме още и още, но когато имаме проблем със здравето оценяваме стойността на това пожелание и тази благословия. А всъщност ако сме здрави, всичко може да се постигне...
А във фамилията пазели тази пръчка чак до Йордановден. След посещението на свещеник, който поръсвал къщата с "кръстената вода", една от жените в дома вземала тази пръчка, влачела я от огнището до вратата след него (ама тайничко от него, че се карал), а после я отнасяла при кокошките, та да ги пази от всякакви болести.
След разравянето на огнището "полязникът" сядал до него, а стопаните му давали решето с пшеница, а около него посипвали орехи, боб и леща. Сядал, та да носят кокошките, ама и да дойдат по-скоро годежари за момите във фамилията. По някое време ставал, тръгвал из къщата, сеел с решетото пшеница и благославял, а домашните отвръщали "Амин, дай Боже!".
И след толкова благопожелания и благословии естествено сядали на трапезата, на която се гощавали ( то естествено как да има празник без гощавка...). Храната още е постна, хлябът естествено присъства и на този ден....
На тоя ден в някои дворове влизало най-напред някое животно, което също било посрещано с радост..
В някои селища като започне да втасва тестото, жените грабвали дарака и четката за гръстите (демек конопа), с тях отземали от тестото, правели специално колаче, което не изпичали, а оставяли да си изсъхне от вятъра. Та това колаче се пазело за лек срещу знайни и незнайни болежки. От това тесто правели и кръстен знак по гредите на сградата, та да бяга далеч всяко зло от дома. А от останалото тесто правели колаци за всеки човек от дома.
Ида не забравяте, на утрешния ден не бива да се изнася нищо от дома, та да не напуска плодородието този дом. И не искайте и не давайте нищо на заем.....
На този ден момите гадаят кога ще се омъжат и кой ще е бъдещият жених. А тъй като на този ден са започнали родилните болки на Богородица, чак до коледната нощ младите булки и бременните невести не бивало да подхващат никаква работа, та да забременяват и раждат лесно....
Та утре потеглям бързо на работа, не давам нищо на заем, но вечерта ни очаква специална трапеза.....
А сега отивам да замеся някое колаче, което ще пусна по-късно (гаранция за ужасна снимка - това се превръща в навик), както и текста за един магически ритуал, свързан с хляба...........
До скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Това е мястото за въпроси, коментари.