Печено пиле ала "Средиземноморско" с картофи

Най-добрият хляб и дълго втасване с малко месене

Няма нищо по-хубаво от уханието на домашно изпечен хляб, който привлича всички. А когато хлябът е с прекрасна коричка и много шупли, удоволствието за сетивата е пълно.

Сиропът от смокинови листа на Йоли - класика в жанра!

Преди няколко години ходих при едни баби в село Созополис в Гърция. От името му става ясно, че жителите му са преселници от нашия Созопол. Има едни времена на Балканите, когато след разни международни договори вълни от хора се изселват. И на Балканите обикновено всеки народ си говори само за собствените бежанци, забравяме, че трагедиите са общи.
Та като се видяхме с бабите, първо трябваше да ме нагостят. Оправдавах се, че изпитвам само жажда и ми е нужно нещо разхладително, а не искам храна. Та веднага ми предложиха от  сиропа от смокини, разреден с ледена вода и доста лимон. Все си мислех, че от записаната рецепта нещо премълчават, не можех да си представя, че това вълшебство се постига само с листа от приказния плод. Записах я, после се улисах в разговора с тях, събрах си техниката и тръгнах обратно. Като се сетих за рецептата, никъде не успях да я открия. И после...ами това всички го знаете... Йоли публикува сиропа и едва дочаках нужната бройка с листа....И, да, безкрайни благодарности за споделянето, Йоли!
Рецептата....ако някой още не е научил какво трябва и как се приготвя....

Кейк с нектарини

Има сладкиши, които много ни привличат. Още миналата година бях записала тази рецепта от блог (но не помня кой, въпреки търсенията ми). Харесвам джинджифил и реших да го пробвам. Но не съм очарована от наличието му в такова голямо количество, така че дори не е зле да си го спестите и от тестото и от топинга. Интересно, у дома се прие 50/50 процента. Половината фамилия е във възторг, другата хапна за проба...Ако сте големи любители на джинджифила в кейкове, може би ще ви хареса. Но аз лично няма да повторя...

Малинов сладкиш

Шантава работа....най-сетне отпуск (поне за малко), за първи път не стягам багажи...Нали уж човекът беше Човек, когато е на път? Явно съм в отшелнически период и това ми допада. Мога да чувам мислите си, звездите изнасят представления всяка нощ пред взора ми, с интерес наблюдавам как живее всяка зелена частица около мен. Разхождам се по различни места, на които ме водят любимите ми автори . Чашата кафе сутрин не ми е нужна, за да вкара света в рамки, а просто да изпълня един сутрешен ритуал с ароматната течност, подсладена с лъжичка мед и омекотена с мъничко мляко.
И сега иде ред на един ароматен и вкусен сладкиш:

Сладкиш със сини сливи и разходка до Драгалевския манастир

В детските ми години мама често правеше един сладкиш с компот от кайсии. Сигурно няма дете, което да не е пробвало този десерт. Комай заради него се затваряха и доста буркани с компоти от кайсии. Е, харесвахме ги и разбити на нектар с пасатора, но главното предназначение си беше именно за сладкиша. Обичах най-много плодовете, които бяха поставяни в тавичката, обилно намазана с масло и захар, която се оставяше да се карамелизира във фурната и даваше прелестен карамелен вкус на кайсиите, дори винаги чоплех само тях.

Сетих се за този сладкиш, но не запазих кайсии за зимата по какъвто и да било начин. Но намерих невероятни сливи и реших да ги ползвам за един бърз сладкиш.

Гриловани патладжани с доматен сос и малиновия оцет на Пепи

     Времето е адски променливо и знойните дни се редуват вече с прохладни нощи. Слънцето няма вече  толкова силни лъчи, а когато усещаме приближаването на края на лятото, ни се иска да запазим цветовете и ароматите му.  По пазарите е пълно с цветни сергии, в градината ми все още броя узрелите зеленчуци....Ама как другояче да е....все пак сме си на 900 метра надморска височина....Но и това си има своеобразно очарование!

Безглутенова пица с блат от тиквички

     След зимния вариант за пица с блат от карфиол най-сетне дойде ред и на летния - с тиквички. Можем да хапнем от нея, без притеснения от тесто, защото брашно в рецептата няма. Оказа се, че блатът дори няма нужда от обръщане, за разлика от карфиоления.

Еньовден

     Днес християнската църка отбелязва рождението на Св. пророк Йоан Кръстител, а денят съвпада с лятното слънцестоене. Днес е най-дългият ден в годината, та трябва да намерим време за доста неща....

 А по народному денят е

Кейк с ревен и кокосови стърготини

      Като бях малка, у дома имаше една грамофонна плоча, която баща ми пускаше. Та герой на име Мирча Кришан все говореше за краставицата и как тя съдържа 99% вода, независимо за какво го питаха. Друго нищо не съм запомнила от цялата тази лакърдия, ама сега се сетих за него и способността му да направи връзка между всяко нещо и краставицата...
    Аз да не съм по-назад, ще трябва да ме свързват с ревена по това време....А откакто прочетох, че се ползвал в борбата срещу затлъстяването, имам оправдание да приготвям десерти с него (е, без да отчитам другите добавки или просто си затварям очите за тях).

   

Бърз плодов десерт с изцедено кисело мляко, маскарпоне и дулсе де лече

         Казах вече, че напоследък времето е доста кът. А и като се позагря така изведнъж, това налага въвеждане на промени в готварските навици. Това обаче не спира мераците ни  за някакъв десерт. Откривам насладата от откъсването на  плод от градината, то не че друго освен ягоди и малини има в нашата градина, ама си е голям кеф....
Странно ми е да приготвям неща за двама, а и навикът ми липсва. До момента винаги съм готвила минимум за четирима, а сега има промяна. Дечурлигата непрекъснато обясняват, че не е редно да правя толкова сладкиши, защото ще пълнеят. Е, разнасях разни кутии насам-натам, ама започвам да търся и други варианти - за нещо бързо, даващо сладост, не толкова калорично, с наситен плодов вкус, с аромат, носещ симфония от свежи нотки. Е, нуждаех се от
нещо, което да подсили вкусовете, да ги обедини и да им позволи да се разгърнат напълно...

Аспержи с пармезан

      Аспержите са едни от най-старите култивирани растения. Използвали ги още в древен Египет. Гръцкият лекар Хипократ (онзи, чиято клетва лекарите полагат в началото на кариерата си) ги препоръчвал на своите пациенти с наднормено тегло и кожни проблеми.

Доказано е, че консумацията им стимулира дейността на черния и белия дроб, на бъбреците. Да не подценяваме и това, че съдържанието на калории при тях е ниско.

     Скептиците веднага ще кажат: „Баба ти все аспержи е яла!”, „Престанете с тези екзотични продукти!”.

     Ама баба ми наистина е яла аспержи. Спомням си, че преди мноооого години четях нещо и се чудех какъв ли вкус има този зеленчук и се оказа, че баба ми има отговор. Моментално ми разказа какъв е вкусът им, какво са готвели с тях, а аз я гледах недоверчиво, чудех се дали не си фантазира. Защото това беше четиво за далечна страна, отвъд Желязната завеса, където в моето детско съзнание имаше чудновати неща, дето няма как да ги има  у нас.  Ама не съм била права в съмненията....
     Преди 9.09.1944 г. България е била най-големият производител на аспержи в Европа. След т.нар. „деветосептемврийска революция”, която си е просто един преврат,  нечий болен мозък е решил, че аспержите са  буржоазен продукт и просто се спира производството им.

Е, сега май отново има български производители, но дали този зеленчук ще се завърне в кухните ни, никой не знае, времето ще покаже..

Днешната рецепта за аспержи е от онези с описанието „бързо, лесно и вкусно". 

Конфитюр от ягоди и ревен и отново....празник в Бистрица

     Тази година на няколко пъти попадам на ягоди с вкус и аромат, като от едно време....Защото през последните години смениха сортовете и все по-често попадаме на едни с картонен вкус. А като намеря хубави, купувам с удоволствие. Това мъничко червено плодче е толкова привлекателно и човек иска да съхрани частица от сезона за по-дълго време. И мигновено се сещам за конфитюр, който да запази прелестния червен цвят и вкус за студените дни.
Тази година всяка седмица мога да намеря и ревен в супермаркет Хит. Та реших да обединя двата вкуса в един. След като така пленително си подхождат в сладкиши като Тарт с ревен и ягоди или Кейк с ревен, ягоди и марципан, защо да не се получи добра комбинация и с конфитюра?
   Речено-сторено....Рецептата е много проста и лесна, е, има и една почти готова част, мнозина биха казали, че вкарвам и малко химия вътре с добавката на желиращ продукт. Но все пак времето ни е ценно и някои неща могат да ни послужат за огромно улеснение. Все пак не можем да бъдем роби на кухнята....

Фалафели с млечен сос и сос от тахан и левурда

Напоследък често у дома приготвяме фалафели или нахутени кюфтета. Подходящи за обяд или вечеря, за леко похапване в офиса, независимо дали са топли или студени. А когато към нахута има и левурда, насладата е  пълна .
И тъй като все още можете да я намерите по горите, а и в магазинната мрежа, можете да си направите кюфтенцата или да ползвате една от любимите ни рецепти за печен африкански сом, завит с одеялце от левурда.

Великден 2016

Странни се оказаха последните седмици....  Човек си прави някакви планове, а после се случва нещо, сякаш за да ти напомни, че "Човек предполага, а Господ разполага".

Тарт с ревен и ягоди

     Какво става, когато човек се влюби в някакъв зеленчук и това е  ревенът? А тази пролет вече няколко пъти го срещам в Метро или в Хит и не пропускам да закупя поне една връзка. Но винаги го приготвям в някакъв сладък вариант, ами нали е зеленчук:)
     За днешната рецепта съм инспирирана от няколко места. Най-напред видях рецептата за подобен тарт в списание Good Food, после зърнах ефектно оформление в Pinterest.Е, има промени, разбира се. Четох, че ревенът става наситено червен само когато се отглежда на сенчесто място, а в друг източник мернах информация, че различните сортове имат различен цвят. До момента само веднъж съм разполагала с ревен, който след обелването на връхните жили да е останал с ярко червен цвят. Но и на това му се намира майстора.
Но да минем към рецептата:

Тарт с ревен и ягоди

Кейк с моркови и крем-сирене

Това е една от рецептите, която представих в третия брой на българското кулинарно онлайн списание SO into FOOD. Благодаря специално на Гери, Мария и Катето за любезната покана.

В броя има за всекиго по свежа идея, настроение и кулинарно вдъхновение за предстоящия Великден. Но каквото и да направим за празниците, най-важно си остава тяхното споделяне с близки и приятели. И като резултат от лека ( а може би и по-тежка) професионална деформация малко повече се разприказвах за традициите за Великден. Дано не съм ви отегчила....

В нашата традиция няма великденски заек, въпреки че през последните години той често се появява във великденската декорация. Ама нали е плодовито животинче, нека помага да донася пъстрите яйца....  А като кажем заек, често се сещаме за основната му храна- морковите. Знаете вица за морковената торта, но знаете, че и вкусът и е превъзходен. Тук предлагам един вариант за великденски десерт -  Морковен чийз-кейк.

Кейк с пияни вишни

     Пролетта вече се усмихва отвсякъде. Цъфналите плодни дръвчета подсещат, че е време да се прочисти замразеното количество от плодовете, което не е намерило своята употреба до момента. След производството на домашна вишновка бях забравила за част от замразените пияни вишни. Количеството им не бе голямо, но във фризера им правеха компания и почистени вишни в пакетчета. Мернах публикацията на Дейвид Лебовиц  за кейк със замразени череши и мак и реших, че ще ползвам вишните вместо череши.
Много бързо забърках тестото и го сложих за печене. Но тъй като правех няколко неща едновременно, забравих да сложа мака в тестото, та го наръсих отгоре, преди да наредя финалните плодове и да наръся топинга. После правих този кейк и за едни приятели, но вече бях внимателна и не пропуснах. Поне визуално изглеждаше по-добре. Но снимката е с първия вариант - където макът присъства главно около горната част.... Но вкусът е прекрасен, към който и вариант да се насочите... 

Крем-супа от карфиол

      Времето са позатопли доста изненадващо и тъй като пролетните зелени растения още не са превзели поляните и градините, отправяме взор към все още наличните есенни зеленчуци. То добре решаваме, че пролетта е дошла, след тези юнски температури в рамките на седмица, ама да не забравяме кое време си е още - нали има буквичката "р" в името на месеца, а и следват още два такива.... Въпреки това ми доставя радост да погледна навън към храстчета и дръвчета, които се изпълват с живот и са накиприли доволно своите пъпчици към слънцето. Милите, дано не бъдат излъгани от коварното време, а да запазят своята свежест и сила. А и вече ми писна да нося тежки дрехи и ми се иска да наметна нещо леко и да мога да се разхождам навън, да чопля нещо в земята през почивните дни, да се радвам на поникването на нови стръкчета, да следя развитието им, да помечтая за морския бриз и пясък...
      Ама като съм се размечтала за топлото, да се взема в ръце и да подготвя нещо по-лекичко за хапване, че леките дрешки са големи издайници....

Крем супа 

За виното и как да направим содена питка с газирано вино

Какво е виното за нашите предци?  За мнозинството от стопаните в доиндустриалната епоха то не е било стока, а се приготвяло по-скоро като домашен еликсир. И са го имали за  божествен дар, лек за душата и тялото.

         Разказът за виното може да е дълъг и богат, колкото историята на нашите земи – започва от

 времето на древните траки и продължава  до наши дни. Изпълнен е с мъдрост и знание за 

живота и света на българите, които са правили и пиели вино. За земеделците „гроздето се 

наслаждава на едно високо религиозно уважение, почти равно на пченицата”, виноделието е 

поминък, гроздоберът е празник, а виното съпровожда човека от раждането до смъртта.
Виното се уважава и почита наравно с хляба. Преди да се пие вино, всеки е длъжен да се 

прекръсти и тогава да поеме чашата или бъклицата. Както хляба, така  и виното е 

застъпено като жертва във всичките религиозни обичаи и обреди. Само хлябът и 

виното не употребяват в магиите, защото дяволите бягали от тях. „Виното е комка” – казва 

народът. На виното в обредите и в обичаите се гледа като на свещено вещество. Виното и водата 

се ползват при всяко жертвоприношение.

 Виното като кръвта на Спасителя,  като знание и истина; виното като път към Бога и белег на отвъдния свят;  виното като изпитание за юнака и символ на родство, виното – силно и желано като здравето и любовта! 

И като става дума за този еликсир, защо да не го вложим в една питка? У дома се мотаеше почти пълна бутилка с шампанизирано вино, която така и не бе употребена. И заради идеята да се приготвят и снимат няколко трифонски пити, реших да направя и тази содена питка с газирано вино. В моята фамилия баба ми правеше содените питки с лимонада, използвайки газираността на питието, за да придаде въздух на печивото. Е, този път замених лимонадата с газирано вино, после пробвах и с фраголино. Оказа се, че фраголиното, с което разполагах, има много силен аромат и той се запази и след изпичането на питката. Това и даде по-особен вкус и твърде силно се усещаше ягодов аромат. Затова препоръчвам употребата на пенливо вино, което няма силен аромат, поне на нас у дома повече ни допадна този вариант.

Сладкиш с малини, къпини и боровинки с поръска

      Понякога забравям какво точно съм прибрала във фризера за зимата. Седят си разни надписани пакетчета и кротко очакват да бъдат използвани. Тези изненадки обаче могат да доставят и радост. Намерих пакетчета забравени малини и къпини, които реших да ползвам в сладкиш. Към тях добавих и шепа замразени боровинки.
Подобен плодов сладкиш вече съм представяла  с вишни. 
Сега обаче ползвам други плодове и малко поръска.
И тъй като отново наваля снежец, който бързо започна да се топи в града, защо да не хапнем и сладкиш, който носи в себе си ароматите на плодовете на лятото?

Здравословна закуска

     Напоследък и двете ми деца са на вълна здравословно хранене. Не че принципно кухнята у дома е тежка, но са решили да отслабват и се прочистват. Отправят молба да няма никакви сладички изкушения, освен ако не са тотално лишени от захари, брашно и  мазнини. Е, редно е да намалим количеството на храната след многото коледни сладки, сладки раздумки с приятели около трапези, по които уж по малко хапвахме, но...при качване на кантара сияйните ни усмивки замръзват.

 

Кейкчета с клементини

    Комай е безспорна полезността на цитрусите. Казвам комай, защото напоследък се появяват толкова противоречиви публикации за всякакви продукти, че ако човек им повярва напълно, трябва непрекъснато да променя хранителните си навици. Всъщност винаги съм смятала, че трябва да се хапва от всичко, а решаващо е количеството и честотата на консумация.

Започнах отдалеч, а всъщност трябва да представя едни кейкчета с мандаринки клементинки. Уж тази кръстоска между портокал и мандарина нямала семки, ама това не е съвсем вярно.

Кейкчета с клементини

Продукти:

225 гр захар

225 гр масло

225 гр брашно

2 ч.лъж. бакпулвер

4 големи яйца

настърганата кора от 2 клементини

нарязани кръгчета клементини, обелени

За сиропа:  1/2 ч.ч. сок от клементини и 1/2 ч.ч. захар.

Цветна трифонска пита

      И в навечерието на празника на Св.Трифон да подготвим пита, за да го почетем, защото от неговото благоразположение зависи добивът на хубаво вино. Ще си позволя да дам  една идея за оформяне на трифонската пита.

Руладини с патладжан и ементал

     Това е една рецепта, приготвяна у дома многократно и одобрена от цялата фамилия. Допада ни бързото приготвяне, удачното съчетание между вкус и визия. Дълго се забавих с публикуването и, защото все не разполагах с време за снимки -  това им е кусурът на бързите неща, правиш и трябва да сервираш.... Сега отново бяха приготвени набързо за вечеря, а мракът бързо настъпи. Но монтирах няколко лампи и снимах, все пак си бях наумила този път непременно да успея с фотографирането им.
   Специално за лятото и есента, когато пазарите са заляти от патладжани, тази рецепта е перфектна. Оказа се, че в момента има прелестни патладжани, без никакви семки и горчилка, истинска прелест....
И естествено, при наличието на такива зеленчуци, как да не посегне човек към рафта със свинските филета?

Кейк с червени портокали

През последните години към края на всеки януари в магазините се появяват червени портокали. Вкусът им малко се отличава от портокала, който всички ние познаваме. Но това, което го прави по-различен е цветът. Не всеки портокал притежава наситен червен цвят, в някои цветовете са като мозайка, рисувана от четката на един майстор - Природата.
Това е кейк, който правих няколко пъти през последните години, но все до снимане не стигаше.
На този, който сега представям, могат да се намерят доста кусури в оформлението, но понякога се случват и гафове...

Честита Новата 2016-та и ....честит ми рожден ден!

       Приказката на живота изживя поредната си година, а в полунощ царствено се поклони на публиката, не изчака аплаузите и желанията на публиката за бис и отстъпи мястото на Новата 2016 година! А към Новата всички насочват погледите с надежда, трепетно очакване и желания!
За мен самата с настъпването на всяка нова година се прибавя и годинка в автобиографията.
След празничното посрещане на Новата година се прибрахме у дома и успях да уловя последната светлинка преди мрака и да щракна набързо тортичката. Рецептата вече съм публикувала тук.

Пожелавам ви здраве, мир и уверено и щастливо писане на поредната годишна приказка от и за самите нас!